Белгия – 20 години до успех за една нощ

0

Неотдавна, единствените белгийски имена, спрягани за трансфери в Английската Висша Лига, бяха свързвани единствено с правилото „Босман“.

Лесно може да се забрави как преди белгийската “революция” не само в английския, но и европейски футбол, единствените забележими имена, защитавайки екипи на отбори от Висшата Лига, бяха тези на Джонатан Блондел (Тотнъм ), Люк Нийлс (Астън Вила) и Бранко Ступар (Дарби Каунти). Включвайки също и Филип Алберт (Нюкасъл), може би най-добрият белгийски трансфер на острова в миналото, ясно виждаме контрастът между 90-те години на миналия век и периода след 2000-та година. Вдига се много шум около изобилието на новоизгряващи таланти от ниската земя, особено след като най-накрая си осигуряват класиране на голям турнир за първи път от повече от 10 години – класирането на Световното първенство през 2014-та година.

Мнозина размишляват как този успех е постигнат внезапно. Успехът обаче е постепенен и последователен процес. Белгийският футбол не се е събудил една сутрин, осъзнавайки колко талантливи играчи от световно ниво има в редиците си. Има ясно изразена подчертаност към иновации и развитие на треньорски техники в цялата страна и по-специално в школите, които имат ресурси да инвестират в млади играчи.

След “Златната” генерация от 80-те и 90-те години на миналия век, Поул Ван Химст и по-късно Жорж Лекенс изработват тренировъчна програма, която да е широко разпространена и на разположение в цялата страна. Ван Химст, футболна икона по свое време, всъщност е треньор по времето на “здрача”, след ерата на Жан-Мари Пфаф, Ерик Геретс и Енцо Шифо, следователно наследява футболна сила в залеза си.

001

Неговата философия е проста и пълно отражение на футболното му “образование” от прекараните 16 плодородни години в Андерлехт. Повече от 230 отбелязани гола в 457 изиграни двубоя представят едва половината от историята. Ван Химст е пионер, който през кариерата си насърчава развитието на технически футбол, остри подавания на топката и контраатака на висока скорост. С други думи, Ван Химст практикува футбол изпреварващ времето си. Бившият футболен треньор Пиер Синибалди казва: “Поул е бърз като Пеле. Също така мисли толкова бързо. Единствената му слабост? Той е белгиец.”

Ван Химст приема това напредничаво мислене и креативна философия през своята треньорска кариера. Той говори за бърз преход от защита в атака още през ранните си години като треньор на националния отбор и предсказва футбола в бъдеще, базиран на бърза организация на контраатака. Нещо повече, той подтиква беглийските футболни школи да тренират тези принципи. Времето на постепенно изграждане на атаките отдавна е отминало, поне за Ван Химст, който иска да вижда по-голяма подчертаност върху скоростта на игра и техническа ефективност. Вероятно последната точка е естествена и очаквана прогресия.

Белгийският футбол винаги е бил свързван с технически солидни и добри играчи. Връщане обратно във времето на гореспоменатите белгийски играчи, подчертава едно характерно качество – техниката. Дори Филип Алберт, състезател с предимно защитни функции, е проницателен в центъра на защитната или халфова линия и може да подаде топката или шутира към вратата на противника толкова добре, колкото всеки друг играч на Нюкясъл в средата на 90-те.

002

Лекенс доразвива ранната философия на Ван Химст. Друга легенда от времето на състезател, Лекенс е високо ценен треньор в родината си, работейки в редица клубове, включително родния национален отбор. Първото му назначение за треньор на националния отбор се запомня с лошото представяне на отбора. Въпреки класирането си за Франция 98’, Белгия завършва на незавидната трета позиция в груповата фаза. Въпреки това, изключителната му работа извън националния отбор подсказва, че завещанието, което оставя след първия си престой, остава също толкова ценно, колкото класирането на Европейското първенство.

Лекенс поставя голяма важност върху това най-големите таланти да бъдат тренирани в собствената си родина. Организира семинари и тренировъчни занимания, които се фокусират върху контрол над топката, слабия крак на играчите, както и повишаване на тяхната скорост.

Колко бързо може един отбор да организира контраатака? На каква скорост? Това са въпросите, които си задават Лекенс и колегите му, натоварени със задачата да тренират следващото поколение белгийски футболисти. Лекенс също изчислява, че успешна контраатака се извършва на скорост от 6 м/с.

Принципите му за трениране на контраатака са една от най-трайните следи, които могат да се видят дори в съвременния футбол. През изминалия сезон Реал Мадрид и Лестър Сити практикуват стил, характерен с умело и експертно организиране на контраатака. Играчите на тези отбори често развиват скорост от 7-8 м/сек. Това ни връща в миналото към методите на работа, които Лекенс изисква от треньори в различните академии в страната си. Това разбира се не означава, че Лекенс измисля контраатакуващия футбол, който съществува от поколения. Белгиецът обаче изтъква на преден план този стил на игра и го внедрява в тренировъчния процес в страната си.

Поглеждайки днешния национален отбор на Белгия, лесно може да видим доказателство за работата върху скорост на играта. Очевидна е силата на Еден Азар да се предвижва на висока скорост с топка в крака. Ромелу Лукаку обича да се обръща с топка в крака и да шутира при първа възможност. Мертенс, Де Бройне и Караско не са много по-различни. Витсел обича да подава рано, без да задържа дълго топката под свое владение. Можем да продължим: Наинголан предпочита топката да се движи, също като Фелайни. Дембеле и Ориги играят на висока скорост. Дори защитниците умеят много добре да играят на висока скорост. Вертонген, Денайер и Алдервейрелд обичат да вземат участие в атака и да използват празните пространства.

Освен тези философия и стил на игра, приложени от най-ранна възраст на играчите, голямо усилие се полага и в посока инвестиции в бази и съоръжения. Стандарт Лиеж инвестира 18 милиона евро във футболната си школа, което е значително повече от редица от най-добрите отбори в Европа. Тези разходи обаче са възстановени с продажбата на едва един играч, продукт на академията – Маруан Фелайни, след като английският Евертън плаща рекордната за Белгия сума – 19 милиона евро през 2008-ма година.

Аксел Витсел, друг продукт на школата на Стандарт, е закупен от португалския Бенфика за почти 9 милиона евро. След престоя си в гранда от Лисабон, Витсел преминава в руският Зенит за колосалната сума от 38 милиона евро – подчертавайки колко качествен играч произлиза от юношеския Стандарт след инвестициите.

005

Генк също инвестира в собствената си академия около 3 милиона евро за подобрение качеството на терени, закрити съоръжения и мрежа от скаути. Подобна инвестиция може да изглежда нищожна на фона на инвестициите в световен мащаб днес, но това са огромни разходи за отбор с размерите на Генк. Инвестициите са възстановени почти мигновено, след продажбата на Тибо Куртоа в английския Челси. След тази инвестиция, клубът също така подписва споразумение за развитие на млади състезатели с английския Ливърпул, като на този етап също притежават футболни таланти като Тимоти Кастанe, Дрис Воутерс, Паолино Бертачини и Брайън Хейнен, които са част от първия отбор, но всички преминали през академията. В дългосрочен план, целта на Генк е да продължи да развива играчи за клуба и на националния отбор, по същия начин, по който се случи с Кевин Де Бройне.

Андерлехт и Клуб Брюж също инвестират големи суми и вече берат плодовете на модерната треньорска философия при работа с младите играчи, след появата на футболисти като Денис Прает, Юри Тилеманс и Ромелу Лукаку. Продажбата на последния в Челси за 15 милиона евро е първата значима продажба на играч от съвременната академия на стадион “Констант Ванден Сток”. Тилеманс, може би най-талантливия футболист в Европа от набор ‘97, е вече предопределен за многомилионна сделка в следващите няколко години.

Мнозина твърдят, че постоянната продажба на най-добрите млади играчи влияе негативно на националния отбор. Футболно и финансово примамливите Английска Висша Лига, Германската Бундеслига и Испанската Ла Лига обаче винаги ще привличат играчи от различни нации. Белгия все още не е достигнала до момента, в който може да си позволи да създава играчи за собственото си вътрешно първенство. Дори Бразилия не са постигнали това все още. Нужно е да се наблегне на ефективното развитие на играчи за националния отбор и продажба с големи печалби. Това трябва да е и националната футболна кауза.

Следователно, освен че клубовете инвестират в нови бази за трениране на млади играчи, те също така инвестират в по-скъпи играчи за първия отбор. Това е градивен процес, но ако 5-6 белгийски клуба могат постоянно да произвеждат играчи година след година, не само националният отбор ще има по-голям избор от футболисти, но и направените инвестиции ще бъдат възвърнати. Едва тогава футболната лига на Белгия ще “порасне” и ще може да привлича най-добрите играчи.

В бъдеще, лигата може да расте и потенциално да започне да задържа най-добрите си млади играчи, но само след продължителен период на продажба и генериране на средства, които помагат за привличане на играчи от чужбина. Бразилия, редом с националния си икономически растеж, бавно започва да изпитва това днес. Лигата е в състояние да запази някои от своите по-добри играчи. Примамката за трансфер в чужбина, която преди време се дължеше на желанието за по-голяма печалба на средства, вече се дължи еднакво толкова на желанието на играчите да опитат различен начин на живот.

Американската “Мейджър Лийг Сокър” би се справила еднакво добре, в случай, че последва този белгийския модел. Създаване на играчи за националния отбор, продажба, реинвестиране, печалба и повтаряне на този процес отново.

Потенциалът за растеж и продължително развитие в белгийския футбол е колосален. Футболните школи, които следват ранния модел на Ван Химст и Лекенс от миналото и инвестират в развитието на юноши, вече “жънат” успехите на редица играчи, достигнали до представителните отбори на клубовете си.

Следващата стъпка на развитие ще се нуждае от дори по-големи инвестиции, като белгийските академии ще се опитат да привличат младежки футболисти от чужбина в ранната им футболна кариера. Скаутиране на играчи и тренировъчни бази извън страната ще струват определена цена, но също както изплащането на инвестициите в модерни бази, потенциалът за възстановяване и реинвестиране на тези средства е повече от ясен.

Националният отбор на Белгия е благословен с изобилие от футболни таланти днес. Начина, по който се развиват нещата, може би следващото е Белгийската Юпилер Про Лига.

 

Омар Салем, These Football Times

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.