Маурисио Почетино – Кой точно е човекът зад кормилото на борещите се за титла Тотнъм

0

Началото на Февруари е, редица медии публикуват история, относно оценката на сър Алекс Фъргюсън за мениджъра на Тотнъм, Маурисио Почетино. Фъргюсън описва Почетино като най-добрия мениджър в Английската Висша Лига.

Шотландецът прави този коментар в разговор с Дейвид Лами, депутат за община Тотнъм, северен Лондон, малко преди миналата Коледа. Изказването е смело, но с навлизането на последните кръгове, Шпорите остават изцяло в борбата за титлата в Премиър Лийг. Те не са печелили титла от 1961г., но в момента са втори, едва 5 точки зад лидера Лестър. Ако отборът от “Уайт Харт Лейн” спечели титлата, техният 44-годишен мениджър несъмнено ще обере овациите за евентуалната невероятна и неочаквана титла.

Но кой всъщност е човекът, който е близо до завръщане на успешните дни обратно на “Дъ Лейн”?

 

Учейки се от „El Loco“ (в превод от испански “Лудият”) – аржентинските години

Марсело Биелса не е известен с прякора “Лудият” без причина. Той мърмори в продължение на четири часа по време на пресконференция, но никога не дава интервюта. Също така казва, че ако играчите бяха машини, той никога не би загубил футболна среща.

Биелса отива в къщата на 14-годишния Почетино в малкото градче Мърфи в 2ч. през нощта. Компания му прави друг треньор от Нюелс Олд Бойс, Хорхе Грифа, на когото се приписват футболни открития като Габриел Батистута и Карлос Тевес. След като внимателно преглеждат краката на младия футболист, историята се развива благоприятно и скоро го привличат в клуба. Луд или не, Биелса вероятно е ключовата фигура във футболния живот на Почетино.

Pochettino (left) played for Argentina under Bielsa as well as Newell's and Espanyol

“Той е като мой баща”, споделя мениджърът на Тотнъм, след като Биелса е свързван с мениджърската позиция в Суонзи по-рано този сезон. “Познавам го от както бях на 14 години в Нюелс Олд Бойс.”

Почетино е роден в Мърфи, Санта Фе, северна Аржентина. Син е на работник във ферма и остава в Нюелс, намиращ се на два часа път от Росарио, преди да се премести в испанския Еспаньол през 1994г. На 18 години, централният защитник печели титлата в Аржентина с водения от Биелса отбор на Нюелс Олд Бойс през 1991г. и достига до финала за Копа Либертадорес през следващия сезон, губейки го от Сао Пауло с дузпи. Това са огромни постижения за толкова скромен клуб.

“Когато спечелихме титлата и стигнахме до финала на Копа Либертадорес, имахме сходен на сегашния в Тотнъм отбор, що се отнася до средната възраст на играчите и баланса между млади и опитни футболисти”, казва наскоро Почетино. “Имахме много добри млади като мен футболисти, но също така и добри опитни състезатели. Сходен баланс и подобен проект.”

Биелса практикува бърз футбол, с високо темпо и висока преса, които буквално “задушават” противниковите отбори. Той се нуждае, а по това време също така получава, пълно раздаване на младия си отбор, за да проработи тази негова философия.

“По това време отборът на Нюелс е изграден от много млади играчи”, споделя аржентинският футболен журналист Мартин Мазур. “Няма почти нищо общо със ситуацията в момента. В края на 80-те и началото на 90-те години, излизането на аржентински футболисти в Европа беше изключителна рядкост и не беше прието и никак лесно да бъдеш от новата генерация.”

“Биелса бе привлечен от първия отбор, след като работи добре в школата, но нямаше видна кариера като играч или треньор. Беше гледан на криво от ветераните в отбора като Тата Мартино и Хуан Мануел Лоп и беше уважаван от ядрото млади състезатели, наречени Почетино и Фернандо Гамбоа, които станаха “войници” на неговата кауза: атакуващ футбол, висока преса, механизирани движения, нови близки до изтощение тренировъчни методи, физическо превъзходство, динамична 4-3-3 система, която се прелива в 3-4-3, в зависимост от ситуацията.”

“Всъщност, повече от “войници”. Всички те бяха генерали със своите задължения, но също така активни при вземането на важни решения. Почетино беше левият вътрешен защитник или стопер. Той израстна с този стил и прие този дързък и амбициозен план, който напълно се противопоставяше на историята.”

Не можем да не отчетем влиянието, което Биелса оказва върху футболните кариери на Почетино и колегите му в защита Гамбоа, Едуардо Беризо и Хулио Салдана. Биелса ги натоварва със задължения да скаутират противникови отбори и да презентират своите репорти пред целия отбор. Във времето преди интернет, той ги кара да четат по три вестникарски статии за последния изигран от отбора двубой, както и седмичното спортно списание El Grafico“.

Биелса ръководи националния отбор на Аржентина през 2002г., а Почетино фаулира английския нападател Майкъл Оуен за дузпата, отбелязана от Дейвид Бекъм – единственият гол в срещата. Аржентина заминава за Япония и Южна Корея като един от фаворитите за спечелване на купата, но отпада още в груповата фаза на турнира.

Pochettino played for Argentina against England at the 2002 World Cup

“Оуен имаше контрол върху топката. Аз протегнах стъпалото си и той симулира. В този момент Майкъл беше повече аржентинец от колкото бях аз”, казва Почетино.

Почетино се отказва от националния отбор още същата година. До тогава той вече е играл под ръководството на Биелса не само в Нюелс Олд Бойс и националния отбор, но също така за кратко и в испанския Еспаньол.

“Годините, в които Почетино играе в Испания и Франция, докато също носи и фланелката на националния отбор, го направиха по-опитен, но начина му на мислене никога не се промени”, добавя Мазур. “Някои играчи осъзнават, че искат да станат мениджъри когато са в края на своята кариера като футболист. Почетино беше мениджър почти от самото ѝ начало.”

 

Преходът към мениджър – годините в Еспаньол

Почетино преминава в Европа през 1994г., като се присъединява към състезаващия се в Ла Лига отбор от Барселона, Еспаньол. В каталунския клуб Почетино прекарва цели 12 години, вземайки участие в почти 300 футболни срещи. Връхната точка на кариерата му е спечелената през 2000-та година Купа на Испания и въпреки, че след това напуска, за да играе за френските ПСЖ и Бордо, Почетино е позитивно приветстван обратно в испанския клуб, с който печели още една Купа на Краля през 2006г.

Pochettino emerged as a natural leader during his playing days at Espanyol

Прехода на Почетино от терена към треньорската скамейка не е бърз, като минават почти три години между момента, в който слага край на футболната си кариера и този, в който става треньор на Еспаньол. През това време той придобива нужните треньорски лицензи и работи като асистент-треньор на женския отбор в клуба.

Когато обаче идва поканата, тя е внезапна и спешна. Герман Бона, който отразява отбора на Еспаньол в списание “Спорт” си спомня: “Той пое отбора през Януари 2009-та, когато Еспаньол бе в зоната на изпадащите. Той бе третият треньор на отбора за настоящия сезон и това беше огромно предизвикателство в изключително важен за клуба сезон. През лятото предстоеше преместване на клуба на нов стадион и никой не искаше клуба да започне новия сезон във втора дивизия.”

Използвайки научените от Биелса методи, назначението на Почетино има мигновен ефект, като води отбора до знаменита победа с 2-1 над градския съперник Барселона на “Ноу Камп”. Победата вдъхва увереност на играчите, а подобрението във формата е очевидна, като отборът достига до комфортен завършек на сезона в средата на таблицата. Еспаньол се задържа на тази позиция в следващите три години, но след това настъпват финансова нестабилност и неразбирателство при управлението на клуба. След слабо начало на сезон 2012-13, се стига до уволнението на Почетино.

“Ако има едно нещо, което се отличава от времето на Почетино в Еспаньол, то това несъмнено е начинът, по който успява да контролира всичко в клуба”, допълва журналистът Бона. “В Еспаньол той промени множество малки детайли, които други треньори не биха дори забелязали, като например кога и с какво се хранят играчите. Той беше лидер във всичко, което правеше и лесно можеше да се забележи, че хората го слушат и му вярват.”

Pochettino ran Espanyol while Guardiola coached Barcelona

Почетино има неутолима работна етика и очаквания от подобни високи стандарти от страна на всеки около него. “Той прекарваше много часове на тренировъчната база всеки ден”, спомня си още Бона. “Пристигаше рано сутрин и си тръгваше късно вечер, което не е много популярна практика в испанския футбол. Почетино иска отбор, който работи като часовник, в който всеки елемент функционира перфектно. Не само играчите, но всичко заобикалящо отбора: медицински щаб, асистенти, официални лица на клуба и всеки друг, свързан с клуба.”

Последната черта, характеризираща времето на Почетино в Еспаньол и която е ясно изразена в сегашния отбор на Тотнъм е желанието и готовността му да включва млади футболисти в своя план. Почетино внедрява повече от 20 играчи от школата на Еспаньол в първия отбор по време на три-годишния си престой.

 

“Неговият начин” или “Няма начин” – годините в Саутхемптън

Голяма част от привържениците на Саутхемптън са далеч от доволни след като клубът решава да уволни Найджъл Аткинс през Януари 2013 г. след като за две години отборът достига от Лига 1 (трето ниво на английския футбол) до Висшата Лига. Бившият полузащитник на Светците, Джейми Реднап, описва собственика на клуба като “заблуден”. Гневът им не е облекчен от решението да бъде привлечен някой, който дори не говори Английски език и никога не е работил в държавата.

Те се оплакват отново, след като Почетино напуска клуба, този път обаче защото клубът не е успява да го задържи. Той пристига, когато Светците са в зоната на изпадащите на Висшата лига и ги напуска през Май 2014, след като Саутхямптън завършват на осмо място в класирането.

“Нямам живот извън футбола”, споделя Почетино в интервю по време на първите си месеци на “Сейнт Мери”. “Прекарвам средно по 12 часа на ден на тренировъчната база. В общи линии, животът ми се върти около това да стигна от хотела до тренировъчната база. Живея напълно отдаден на този клуб. Във футболната игра не съществува работен график , просто работим цял ден. Не считам, че това всъщност е работа – този клуб е страст.”

Джак Корк бе част от състава на Саутхемптън, докато Почетино е начело на отбора, но е продаден на Суонзи през Януари 2015г.

Midfielder Jack Cork, then at Southampton but now at Swansea, believes Pochettino improved him as a player

“Нещата се изясниха доста бързо още от самото начало, след пристигането на Почетино”, споделя пред BBC Sport Корк. “Нещата или се случваха по неговия начин, или изобщо не се случваха. Бяхме млад отбор, а той ни вдъхна увереност, като винаги искаше да се наслаждаваме, когато излезем на терена.”

“Мисля, че не направи нито едно интервю на английски, докато бе треньор на Саутхемптън, но винаги успяваше да предаде информацията на играчите. През по-голяма част от времето беше доста спокоен. Спомням си един двубой срещу Уигън, в който обърнахме резултата в наша полза, след като губехме пет минути преди края. Допуснахме гол в последните секунди и помислих, че ще ни бъде много ядосан. Вместо това, той отдели няколко минути за себе си под душа, след което дойде и стисна ръка на всеки от нас.”

“Беше пълен с идеи. Веднъж заминахме за пред-сезонна подготовка в Испания и той бе организирал тийм-билдинг, включващ стрела от лък. Всеки играч трябваше да постави върха на стрелата върху меката част на гърлото си, докато съотборник държи другия край на стрелата. Тогава трябва да се натиснеш върху стрелата, докато не се извие или счупи. Стрелите бяха пластмасови, така че нямаше ни най-малка възможност от каквато и да е било контузия. Целта бе да достигнеш до вяра в съотборниците си.”

“С Маурисио винаги имаше много тичане и много тренировки. Понякога беше много трудно. Нуждаехме се от две сърца, за да играем по неговия начин. Веднъж вратарят Келвин Дейвис донесе часовник, който да му напомня колко дълго продължава тренировката. Но тези методи работеха. Започнахме сезона с едва една загуба в първите единадесет срещи.”Sir Alex Ferguson reportedly rates Pochettino as the best in the Premier League

Завръщане на славните години на “Уайт Харт Лейн” – годините в Тотнъм

Тотнъм привлича Почетино с пет-годишен договор през Май 2015г. През първия си сезон, той достига до финала за Купата на Лигата. Този сезон те са в надпреварата за шампионска титла.

Почетино никога не споменава изрично, че предпочита да работи с по-млади футболисти, но стартовите състави на Тотнъм през сезона подсказват достатъчно. През миналата година, проучване показа, че Тотнъм притежават май-младия състав във Висшата Лига. Хари Кейн, Деле Али, Ерик Дайър, Райън Мейсън – това са само част от играчите, които “изгряват” под ръководството на Почетино. Подобно на Биелса в Нюелс преди толкова много години, Почетино дава възможност на младите играчи в състава си.

Пишейки за Daily Telegraph през Ноември миналата година, Гари Невил подчертава: “В ролята ми на треньор в Английския национален отбор, забелязвам подобрение в психологическата нагласа на играчите от Тотнъм, когато се включват в заниманията с националния отбор. Те идват подготвени за битка, готови да играят и да работят. Изглежда, че искат да участват в заниманията и срещите. Всичко, което би желал от отговорни играчи, е на лице. Изглежда, че Почетино е вдъхнал увереност на младите играчи и иска те да се изразяват не само на терена, но и извън него.”Harry Kane on Pochettino - If you're tired, he wants you to train harder so you don't get tired.

Аржентинецът продължава да натъртва на колективната работа. Една от идеите му е да се използват “големи пространства” – например игра на мини-футбол, но на по-голям от обикновено терен, така че играчите трябва да тичат повече, за да пресират противниците си. Също така се набляга на видео анализ, като Почетино често събира отбора, за да покаже клипове с добри и лоши отигравания.

За разлика от своя ментор Биелса, Почетино не е толкова праволинеен, що се отнася до тактическата постройка на отбора. Той дава на играчите си повече свобода, повече вдъхновение – разбира се заедно с кристално ясни наставления. Но обича атакуващ футбол и това лесно може да се види в отбора на Шпорите.

В началото на сезона Дани Роуз го нарича свой “приятел”, докато Адам Лалана, който игра под негово ръководство в Саутхемптън, търси Почетино след края на двубоя между Тотнъм и Ливърпул и очевидно има висока оценка за него.

Но внимавайте – изпречите ли се на пътя му, ще бъдете тотално изолирани. Някои играчи споделят, че минават седмици без Почетино да има каже дори дума. След като се присъедини към Нюкясъл, Андрос Таунсенд споделя, че би желал “по-добра раздяла”. Футболистът е напълно изолиран от първия отбор, след като се спречква с един от фитнес инструкторите в клуба.

Почетино остава премерен пред широката публика, като понякога неговите интервюта и пресконференции са дори приспивни. Той принадлежи към разрастваща се все повече и повече група от мениджъри, които никога не казват нещо интересно. Това обаче се отразява добре на неговите възпитаници на “Уайт Харт Лейн”. Без ненужни проблеми и без излишни главоболия.

Pochettino now speaks to the media in English, something he rarely did during his time at Southampton

Почетино не се оплаква от съдиите, не обсъжда трансфери и не критикува други мениджъри. В тези аспекти, аржентинецът е пълна противоположност на предшественика си Хари Реднап. Почетино може да изглежда скучен в интервюта, но тези, които го познават, казват, че е социално-адаптивен – този тип хора, с които бихте разговаряли в кафене или ресторант. Вероятно би говорил за това, колко здраво и усилено работи с играчите си, защото до едва миналия месец отборът му се подготвя с двуразови тренировки всеки ден – нещо нечувано до сега за този етап от сезона.

Почетино също така е почитател на взаимното уважение и настоява всички играчи да се здрависват всяка сутрин преди тренировка. “Това е нещо малко, но означава много за истинския отбор”, казва аржентинецът. “Чувстваш съотборниците си, чувстваш хората си”. Стига се до там, че една сутрин, докато Почетино закусва със собственика на Тотнъм, Даниел Леви, група от шест играчи пристига, а Почетино се здрависва с всеки играч по отделно. Леви остава изключително изненадан от случващото се.

Ако Тотнъм успеят да изпреварят Лестър и спечелят титлата във Висшата Лига на Англия, през лятото ще има още много здрависвания с Почетино.

Пол Флетчър, BBC Sport

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.