Голямото щастие на Китай – футболна революция, която може да доведе до световна купа

0

Въпреки финансовата подкрепа от невероятните сделки за телевизионни права, клубовете от Висшата лига на Англия и дори двата големи клуба в Испания скоро може да са неконкурентни на богатите клубове от далечния изток, въпреки сътресенията на пазара.

Леко объркан Джаксън Мартинес дефилира пред камерите в Гуанчжоу Евергранд, след трансфера му за 42 млн. евро от Атлетико Мадрид, част от който е притежаван от китайския милиардер Уанг Цянлин.

1

Усмихнат до уши Серхио Агуеро, застанал за селфи между Дейвид Камерън и китайския президент Си Дзинпин по време на обиколката на новата тренировъчна база на Манчестър Сити, с инвестиция от над 340 млн. евро инвестирани в клуба.

Графика, показваща 50-те млн. евро платени от Цянсу Сунин за бразилския полузащитник Алекс Тейшейра, чупейки рекорда за най-скъп трансфер за трети път в рамките на 10 дни. С тази сума общите инвестиции от страна на Китайската Супер Лига далеч надминават тези на Висшата Английска Лига, а трансферният прозорец в източната страна е отворен до края на Февруари.

Alex Teixeira scored 89 times in 223 appearances for Shakhtar Donetsk and becomes the third big arrival in China in the past fortnight.

Всяка от тези три обрисувани картини отваря прозореца към едва започващата Китайска футболна революция, имаща неясно бъдеще.

Китайски инвестиционни фондове се прицелват към собствени дялове на европейски клубове като Манчестър Сити, Атлетико Мадрид и Славия Прага, докато медийни и технологични компании инвестират в изграждане на спортна икономика и подобрение на местната футболна лига, до скоро известна с корупция и съмнения.

3

Нещо повече от паричните суми, изхарчени за нови играчи, включително платените от Цянсу Сунин 32 млн. евро за бившия играч на Челси Рамирез, е фактът, че много от така наречените “Супер-агенти” поглеждат все по-често към Китай. Безспорният номер едно в този списък, Жорже Мендеш съвсем наскоро бе заснет заедно със своя клиент Жозе Моуриньо в Китай, където стартира ново партньорство за съвместна работа с „Фойо Кълчър“, собственост на Гуо Гуангчунг, президент на най-голямата частна компания в Китай „Фосун“.

Гуангчунг говори за подпомагане на популярността на Кристиано Роналдо в Китай, като подобно на пчели към мед, Мендеш вероятно ще се опита да насочи част от приятелствата и клиентите си си към Китай. Логично, през изминалата година „Фойо Кълчър“ закупи дял от мениджърската агенция на Мендеш, “Честифучи”.

Междувременно се смята, че Пини Захави и Мино Раиола, агентът на Златан Ибрахимович, също са се прицелили към големите оферти на изток. И въпреки стимулираните от новата сделка за телевизионни права на стойност 6,7 млн. евро, клубовете от Висшата Английска Лига и дори Барселона и Реал Мадрид може скоро да бъдат затруднени при финансовата надпревара с китайските клубове.

“Футболните запалянковци по цял свят се питат: Как точно се случи това?” споделя Саймън Чадуик, професор по спортно предприемачество в центъра за спортен бизнес в университета в Салфорд (Салфорд Юнивърсити). “Това по никакъв начин не може да се смята за изненадващо. Развитието на футбола в Китай следва същия модел на развитие, като този на промишления сектор. Китайците наемат чуждестранни фирми и работна ръка, които да обучат местните работници.”

Си Дзинпин стартира този процес след като сподели, че желае да превърне Китай в световна футболна сила, отделяйки футболната администрация от централното правителство и разкривайки план, съдържащ 50 точки, който да доведе не само до домакинство на Световно първенство, но и спечелване на Световна купа.

“За да се превърне в спортна супер-сила, което всъщност е и китайската мечта, съживяването на футбола е задължително. Точно за това мечтае голяма част от китайския народ”, подчертават от Централната реформаторска група, водена от президента, който описва подобрението на спортната икономика като основен приоритет, въпреки сътресенията и последните спадове на пазара. Планът за инвестиции достига умопомрачаващите 850 млрд. долара за следващите 10 години.

Чадуик казва още: “С помощта на тези играчи, които отиват в Китай, се изгражда фенска култура. Те ще подобрят футболните знания и компетентност на голяма част от футболните привърженици в страната. Друг интересен факт е, че китайското правителство, заедно с местните власти в различни провинции се стремят към инвестиции в спортни центрове във всеки голям град. Китайксият модел е подобен на този на Манчестър Сити, с инвестиции в спортния комплекс “Етихад”. Не е изненада, че инвестициите отиват точно в тренировъчни центрове.”

Инвестициите в европейски футболни клубове са не само финансови инвестиции, но и упражнение за откриване на нови факти. Това неминуемо води до различия в културата на хората, подобно на тези на спонсора “Ледман”, от където подчертават желанието си отбори от второто ниво на Португалския футбол да включват китайски състезатели в стартовия си състав.

Огромните инвестиции от различни части на света, като започнем от богатите на нефт и газ страни от Персийския залив, като Катар например, които правят големи инвестиции не само в собствения си спорт, но и в чужбина, както и усилията на САЩ да развият МЛС лигата, показват колко трудно е изграждането на фенска култура и качествен продукт.4

Това обаче не е напълно ново начало за Китай. Гуанчжоу Евергранд и Бейджин Гуоан привличат публика от над 40 хиляди души, а Евергранд дори печелят Азиатската Шампионска Лига през изминалата 2015 г.

В продължение на дълги години изглежда, че баскетболът надминава футбола по отношение на популярност, като това е подпомогнато от огромните инвестиции от страна на НБА в реклама и баскетболни кортове из цялата страна. Тези инвестиции обаче не довеждат до особено положителни резултати, а един от показателите за това е, че липсва наследник на супер-звездата от НБА Яо Мин, който се отказа през 2011 г. Създаването и изграждането на свои собствени кадри ще бъде от изключителна важност за успешното развитие на китайския футбол.

Инвеститорите са окуражавани да влагат средства в изграждането на мрежи от треньорски школи в цялата страна, футболни съоръжения и треньорска компетентност. Планът също се вписва в може би закъснелите обществени цели и притеснения, че стимулирайки китайските младежи към достигане на академични висоти, оказва своето влияние върху психичното им здраве.

Президентът Си Дзинпин води към своеобразна форма на държавен капитализъм, с инвестиционни фондове, готови да похарчат милиарди в най-популярния спорт в света. Уанг Цянлин откупува стратегически дял от Атлетико Мадрид, докато точно по същото време негова компания закупува агенцията за телевизионни права “Инфронт”, по-рано притежавана от внукът на Сеп Блатер, Филип.

Не е изненада и присъствието на Цянлин в Цюрих до самия Блатер, при преизбирането му за президент на ФИФА през Май 2015, преди драматичния му спад. И докато вървят слухове за въвеждане на континенталана ротационна система за кандидатсване за домакинство на Световно първенство, което би намалило шансовете на Китай след Световното в Катар през 2022 г., би било глупаво да подценим китайските способности за дипломация, за да променят това.

В книгата си “Бамбукови греди”, журналистът Роуън Симънс подчертава, че китайските политика и култура са били традиционно насочени против отборните спортове. В страна, където събирания на повече от 10 души са били изрично забранени, изграждането на футболна пирамида е било невъзможно.

Главният план на президента Цянлин цели да промени точно това, като измести фокуса от спечелване на олимпийски медали към подобрение на изключително посредствения национален отбор, а последните привличащи погледите от цял свят трансфери на звездни имена е само началото. Хаосът и объркването, довели до прекратяване на краткия престой в Китай от страна на Николас Анелка и Дидие Дрогба може скоро да бъде част от миналото, имайки предвид дългосрочната стратегия в основите на последните промени. Но както казва проф. Чадуик, ”много малко вероятно е плодовете да се родят за една нощ”.

“Хората ще възприемат този факт много по-сериозно след 10 години, от колкото го правят днес. Едно е да имаш успешна футболна лига, която хората искат да гледат, но съвсем друго е да притежаваш национален отбор, способен да спечели Световна купа. Нещото, което обаче трябва да разберат е връзката между двете. Това не може да стане за една нощ”.

Междувременно може да очакваме още подобни инвестиции.

Оуен Гибсън, Guardian

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.