Национален отбор и Квалификации за Европейското първенство 2016 – равносметка

0

Две седмици след последния двубой на националния ни отбор по футбол е време за равносметка.

В последната си среща от квалификациите за Евро 2016, българският отбор записа едва третата си победа, побеждавайки отбора на Азербайджан с 2-0. По-малко от 1000 души присъстваха на трибуните на “Васил Левски” на 13-ти Октомври, което е достатъчен показател за нивото не само на националния отбор, но и на българския футбол.

Какво обаче се случи в квалификациите за Евро 2016?

773611

Българският национален отбор по футбол изигра 10 официални срещи, в които двама различни треньори бяха начело на отбора. Изглежда, че смяната на треньор отново не промени нищо. Тя бе извършена след изиграване на половината срещи от квалификационния цикъл, когато нов треньор няма достатъчно време да предаде футболните си идеи и виждания върху играчите. Това обаче далеч не е основният проблем.

Показаното през тези десет двубоя (или поне през по-голяма част от тях) бе далеч под средното европейско футболно ниво. За съжаление това е напълно разбираемо, имайки предвид нивото на клубните отбори, в които се състезават българските футболисти, както и игровото време, прекарано от тях на терена.

Любослав Пенев и Ивайло Петев използваха цели 33-ма играча по време на десетте двубоя, включително трима вратари – Владислав Стоянов, Николай Михайлов и Божидар Митрев. В сравнение с това, останалите отбори в нашата група имаха изявен титулярен вратар, който изигра поне девет от десетте срещи за отбора си.

2279268_w2

В защитната линия на отбора се забелязва, че Николай Бодуров е защитникът, записал най-много двубои от квалификационния цикъл, а именно 8 срещи. Бодуров обаче за съжаление далеч не е в оптимална спортна форма. Въпреки, че кариерата му в лондонския Фулъм започна успешно (във второто ниво на английския футбол), напоследък централния защитник не само не е титуляр, но и все по-често дори не попада и в групата от играчи за срещите на Фулъм. В сравнение с това, той дори изведе националния отбор в един двубой с капитанската лента.

2144506_w2

Георги Миланов е единственият футболист, участвал във всички 10 срещи (7 като титуляр) от квалификациите за Европейското във Франция догодина. Талантът на Миланов е безспорен, но също като Бодуров той все по-рядко намира място в стартовия състав на клубния си отбор ЦСКА (Москва). През настоящия сезон, Миланов е започнал едва една среща като титуляр. Това със сигурност оказва огромно влияние както върху физическото, така и върху психологическото състояние на играчите.

Футболистът, записал най-много изиграни минути в тези двубои е дефанзивният полузащитник Светослав Дяков. 31-годишният капитан на Лудогорец е определно играчът, с най-постоянна форма. Дяков е неизменен титуляр от дълго време насам в отбора на Лудогорец, с който взе участие дори в Шампионската лига. Полузащитникът обаче далеч не притежава качества не само на капитан, но дори и на играч за национален отбор. С помощта на силния отбор на Лудогорец и празните приказки на много български журналисти, Дяков се превърна в световна “звезда”. Съни Дяков и отборът му Лудогорец дори “надбягали всички в Шампионска лига!”.

2277774_w2

Този факт сам по себе си не означава абсолютно нищо. Нещо повече, когато дефанзивният играч в един отбор е надбягал всички останали играчи често означава, че е играл слабо, изпускал е противниците си и не се е позиционирал правилно на терена. Смея да твърдя, че Дяков е изключително посредствен играч, записал 27 официални срещи със слабия Български национален отбор, в които е получил 14 жълти и два червени картона, без да отбележи нито един гол. Да не забравяме, че и Дяков беше капитан на отбора ни в последните няколко срещи.

В атакуващ план нещата не са много по-различни. Единстеният наистина качествен български футболист на този етап е Ивелин Попов. Въпреки, че Попов дори не е типичен нападател, често му се налага да заема точно този пост в националния ни отбор. Статистиката показва, че за почти 60 двубоя, вече 28-годишният атакуващ играч има и записани 10 гола. Попов не е от световна класа, но има безспорни качества и винаги се раздава до краен предел на терена.

2256908_w2

Липсата на класен български нападател след отказването на Бербатов е очевидна, а статистиката от 10-те двубоя го потвърждава. Националният ни отбор е отбелязал едва 9 гола (0,9 гола средно на мач), като отборът не успява да отбележи повече от 2 гола в нито един двубой, а в четири от тях дори не успяваме да отбележим. Отборът отправя 95 удара към противниковата врата, което е средно по 9,5 на мач (24 удара в домакинството ни срещу Малта и 12 в гостуването). Точните удари в противниковата врата обаче са едва 27 или средно 2,7 на мач. Тук интересен е фактът, че в загубените пет двубоя, националният ни отбор успява да достигне до по-малко от средните на мач точни удари.

10 от 27-те точни удара в квалификационния цикъл отправяме срещу Азербайджан – 6 като гости и 4 като домакини. Това са и две от трите постигнати победи на отбора. 12 засади в 10 двубоя (или 1,2 засади на мач) също подсказват за сериозните проблеми, които отборът изпитва в атакуващ план и това, че не сме достатъчно агресивни в противниковата половина.

В дефанзивен план нещата също не изглеждат много добре. Допуснатите 12 гола (1,2 гола на мач) не са случайност. Българските играчи са допуснали 37 точни удари от страна на противниковите играчи, което прави по 3,7 допуснати точни удара на мач. С други думи, националният отбор на България отправя по 27% по-малко точни удари в сравнение с противниковите отбори.

Смяната на треньора след половината изиграни срещи, липсата на добре подготвени физически и психологически играчи, както и на детайлен анализ за случващото на терена не са единствените проблеми на българския футбол. Това са само част от нещата, върху които трябва да се замислим, да научим и да променим.

Нека започнем заедно сега.

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.