Алекс Фъргюсън – „Моята автобиография“

0

Алекс Фъргюсън е роден през 1941 г. в Говън, Шотландия.

Като централен нападател, отбелязал множество голове, той по-късно преминава в Рейнджърс, клуба, който подкрепя от детска възраст, като за него била заплатена рекордната за Шотландия сума от шейсет и пет хиляди паунда.

Като започва да се занимава с мениджърство, той работи в Ийст Стърлингшър и Сейнт Мирън, преди да изведе Абърдийн до спечелването на Купата на носителите на купи за 1982-1983 г. След идването си в Манчестър Юнайтед през 1986 г. той им донася трийсет и шест трофея, между които Световно клубно първенство, два пъти Шампионска лига, тринайсет пъти Висшата лига и пет пъти ФА Къп. Завоюването на четирийсет и девет трофея го прави най-успешния британски мениджър на всички времена.

Сър Алекс получава рицарско звание през 1999-та и обявява своето оттегляне през 2003 г., когато Юнайтед отново са станали шампиони на Висшата лига. На седемдесетгодишна възраст той продължава да работи за Юнайтед като директор.

Представяме Ви някои интересни откъси от кингата за сър Алекс – „Моята автобиография“:

… „В едно пътешествие във футбола, продължаващо цял живот, има спадове, дъно, поражения и разочарования. В ранните си години в Абърдийн и Манчестър Юнайтед осъзнах веднага, че целта е да се изградят доверие и лоялност у играчите и аз трябваше да им ги дам първи. Това е отправната точка за връзката, върху която се изграждат великите начинания. Умението ми да наблюдавам внимателно ми помогна много. Някои хора влизат в стаята и не забелязват нищо. Използвайте очите си – ще разберете, че всичко е пред вас. Аз използвах тази способност при оценяването на тренировъчните навици, моделите на поведение и настроението на играчите.“…

… „До около един часа на обяд винаги имаше неспирен поток от хора, дошли да се видят с мен. Хората от младежката академия, секретарят на клуба и играчи от първия отбор, което беше винаги приятно, защото означаваше, че ти се доверяват, често пъти идваха със семейни проблеми. Аз винаги проявявах позитивно отношение към играчите, които се опираха на мен, дори ако ме питаха за почивен ден, за да се справят с умората или за разрешение на проблем с техните договори. Защото ако кажеш: „Не, а и защо всъщност ти трябва?“, и те отговорят: „Защото баба ми почина“, тогава ти ще загазиш. Ако имаше проблем, аз винаги исках да помогна да се намери решение. Ако някой футболист ме помолеше за почивен ден, трябваше да посочи основателна причина. Не си представям някой да иска да пропусне тренировка на Юнайтед. Винаги казвах „да“. Доверявах им се.“…

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.