Що е то футбол и има ли то почва у нас?

0

Поредната футболна драма в българския футбол

Треньорът на Националния отбор на България по футбол, Любослав Пенев, бе освободен от поста си, след равенството 1-1 срещу отбора на Малта. След този резултат националите на България значително намалиха шансовете си за класиране на следващото Европейско първенство по футбол, но това далеч не е основният проблем на родния футбол. Проблемът е много по-сериозен.

Футболът в България „умира“. В последните 10 години най-популярният в света спорт устремно затъва надолу, а голяма част от хората, управляващи футболни организации и клубове са безразлични към това.

Знайни и незнайни „специалисти“ се изказват относно кой футболист „става“ и кой „не става“. Собственици на футболни клубове, бизнесмени, спонсори и спортни псевдо журналисти твърде често си позволяват да анализират представянето на футболисти, отбори и треньори, въпреки, че нямат дори и малка представа от материята организиран футбол.

„Липсва динамика в играта на отбора“ или „Липсваше ни късмет днес“ са често срещани изказвания на подобни футболни „специалисти“. Други често използвани неподходящи фрази и коментари са „Имахме малшанс пред гола“, „Отборът днес ми хареса“, „Футболистите се бориха мъжки“ и редица други. Всички тези наизустени и безсмислени изрази показват неграмотността на тази част от българските „специалисти“, които за съжаление на всички футболни привърженици, са поставени и само избрани да управляват българския футбол.

Нека обаче се върнем на темата за националния отбор. Кратко проучване показва, че за последните 18 години, мястото на главен селекционер на отбора е заемано от 12 различни специалисти. Това прави престоят на всеки треньор начело на отбора средно една година и половина. За сравнение, националните отбори на Испания и Германия, които в последните години диктуват футболната мода, са били ръководени от по едва петима различни треньора в последните 22 години, или средно почти по 4,5 години престой за всеки. С други думи, треньорите на най-силните национални отбори се задържат на поста си три пъти по-дълго от треньорите на Българския национален отбор.

Четири години е период от време, в който един треньор има възможност да подготви своя отбор, в зависимост от треньорските си виждания, философия и стил. 18 месеца като треньор на национален отбор  (дори и на клубен такъв) е далеч от достатъчното време за подготовката на силен отбор, готов за поредица от силни представяния и резултати. Това е особено вярно за отбори, в които липсват играчи от най-висока класа, какъвто е случаят с Българския национален отбор.

От списъка с футболисти, взели участие в двубоите на Националния отбор в последните три години, няма нито един състезател, който е част от отбор в „Топ 5“ първенствата в Европа – Испания, Англия, Германия. Италия и Франция. Тук дори не говорим за място в титулярния състав. Историята показва обаче, че националният ни отбор е най-силен, когато е изграден от състезатели, подвизаващи се в силните отбори и европейски клубни първенства. Например „Златното поколение“ на България от САЩ 94‘ включва играчи на Барселона, Валенсия, Хамбургер и Спортинг Лисабон. Последното първенство, за което се класира отборът (Евро 2004) се отличава с футболисти на Селтик, Байер Леверкузен, Волфлзбург, Кайзерслаутер и Динамо Киев.

В последните години обаче титулярните места в Българския национален отбор не само се заемат от състезатели, които играят в значително по-слаби първенства и отбори. Нещо повече, българските футболисти често остават на резервната скамейка за клубните си тимове. Това разбира се има негативно влияние върху спортната подготовка на българските играчи. Те често са далеч от оптимална спортна форма и недостатъчно неподготвени за срещите на националния отбор както физически, така и психически.

Средната възраст на играчите, взели участие в срещата с Малта, бе близо 28 години. Титулярните крайни бранители, близнаците Миневи, са на възраст далеч над оптималната за техните постовете. В средната линия на терена изключително много се разчита на Станислав Манолев, Георги Миланов и Георги Илиев. Първите двама дори не са редовни титуляри за клубните си отбори в Русия, а 33-годишният Илиев играе във втория ешелон на Китайската футболна лига. Очевидна е и липсата на изявен голмайстор в отбора, като за титулярно място в нападение от няколко години се конкурират Илиян Мицански (Втора Бундеслига, Германия) и Димитър Рангелов (Турска Супер Лига), а напоследък и Андрей Гълъбинов (Италия Серия Б). Тримата също рядко заемат титулярното място в клубните си отбори.

От друга страна уж имаме футболни таланти, но поради една или друга причина те не успяват да развият потенциала си.

Защо става така? Как е възможно най-добрият футболист на Ботев Пловдив през миналия сезон, Тодор Неделев, да запише едва две участия в Германия за Майнц 05 (при това като резерва)? Защо най-големият талант от школата на Левски, Антонио Вутов, все още е далеч от групата състезатели на представителния отбор на Удинезе в Италия? А направилия напролет фурор с отбора на ЦСКА, Ивайло Чочев и броените му минути в Италия с отбора на Палермо? Да не забравяме и най-силният футболист на Литекс през миналата година, Симеон Славчев, който изключително рядко попада в групата на новия си отбор Спортинг Лисабон от Португалия. Защо толкова талантливи футболисти се оказват твърде далеч от мъжкия футбол в по-силните първенства?

Отговорът е, че българските състезатели не са готови. Те не са подготвени физически, тактически и не на последно място, психически.

А българските футболисти не са подготвени не защото нямат желание…

Сподели чрез:

За автора

Коментарите не са разрешени.